Сонгюл Йоден: Аз не съм парче месо

Повечето хора си спомнят актрисата от ролята на Инджи в "Перла", както и от участието й в турската версия на "Отчаяни съпруги". В момента Сонгюл изпълнява главната роля в театрална постановка. Героинята й се казва Ема и е кабаретна певица. Ето какво разказа Сонгюл за новите си предизвикателства в кариерата й.

Сонгюл, притесняваш ли се, преди да излезеш на театрална сцена?

Винаги се опитвам да създам свое лично пространство там, където работя. Ходя по-рано, за да се концентрирам и да се подготвя за представлението. Преди премиера съм развълнувана.

Разкажи ни повече за новата си роля.

Героинята ми се казва Ема. Действието се развива в Германия преди Втората световна война. Но според мен има много общи неща между онези години и сегашната действителност. Днес обществото е много ощетено в емоционално отношение. Превърнали сме се в консуматори. Живеем на бързи обороти, за повечето от нас 24 часа в денонощието не са достатъчни. Технологията напредна толкова много. Когато бях дете, изпращах картонени картички и чаках отговор със седмици и месеци. Сега пишеш имейл и той вече е получен в другия край на света. Цялата тази бързина отнема много. Смятам, че театралната постановка е начин хората да се огледат и да преосмислят начина си на живот. Пиесата сякаш крещи на зрителите: "Погрижи се за себе си и за околната среда". Хората трябва да ходят по-често на театър, да четат повече поезия, да се вслушват повече един в друг.

Героинята ти е кабаретна актриса и певица. Играеш по жартиери. Трудно ли ти е?

Ема е жена с много силен характер. Въпреки че е танцьорка, тя не е марионетка. Никога не се отказва от борбата и надеждата. И то в момент, в който надеждите за по-светло бъдеще сякаш са мъртви. Не ми е трудно да игря по жартиери. Защото аз съм много повече от парче месо. Ема има своите страхове, както всеки човек се страхува. Но тя не губи надежда. Нито пък аз. Никога, дори в най-трудните моменти, не съм губила надежда.

От какво се страхуваш?

От хората, които са безскрупулни и нямат съвест. От тях най-много се страхувам. Смятам, че всеки трябва да се вслуша в гласа на съвестта си, защото тя ни насочва към това кое е правилно, и кое не е.

Харесват ли ти сценичните костюми?

Прекрасни са! Те са точно копие на действителни костюми от 1930 година. Създават едно много приятно усещане на сцената, без да дразнят. Честно казано, всички много се забавляваме на театралната сцена. Контрастът между съвременните дрехи и кабаретните костюми е доста силен.

Героинята ти е влюбена. Мислиш ли, че любовта съществува само в приказките?

Не, не мисля. В днешно време всеки се тревожи за липсата на любов. Хората трябва да имат доверие на човека, когото обичат, и да го приемат такъв, какъвто е. Когато любовта е истинска, дребните несъгласия нямат значение. За себе си не искам да говоря, нито за своята любов, защото това е моята приказка. А моята приказка засяга само мен.

Трудно ли ти беше да научиш танците?

Ние работихме много усилено върху танците. Толкова много, че имам мехури на краката си. Аз съм левичарка, а това винаги създава проблеми в танците. Аз репетирах два пъти повече от колегите си, за да запомня стъпките и последователността им.